Един домат е достатъчен ...

Често сме чували да казват, че на човек му е нужно съвсем малко, за да бъде щастлив. Лично аз вече имам доказателство, че това е така! И доказателството е един домат, който направи четири човека щастливи. Не се учудвайте! Това се случва днес, тук и сега. Мястото е Соф
ия, пазара на ул.Граф Игнатиев. Часът - 22.00, а хората са Кирил, Иван, Петър и Калин. Четирима мъже без дом, които срешнахме в чевъртък вечерта.

Истината е, че ги търсехме, защото знаехме, че около градинката на църквата „Свети Седмочисленици” има хора, които сме виждали да нощуват навън. Причината да ги потърсим бяха топлите хлябове, които бяхме омесили заедно с нашите приятели от Хлебните къщи, и топлите шапки и шалове, които доброволците в Благотворителната кампания „Изплети топлина” бяха изплели. 

Вечерта беше изключително студена от онези, които  пронизващият вятър те кара да плачеш без повод.  Грабнали няколко пакета хляб търсим, кого да нахраним и стоплим, но за наше разочарование не откриваме никой на познатите ни места. Студът ни кара да се откажем от търсенето и да оставим топлите неща на една сергия, но вървейки към нея виждаме група мъже скупчени един до друг, които си обсъждат нещо и тогава разбираме, че това са хората, които търсим. Питаме ги дали искат да хапнат нещо топло, а те ни поглеждат изненадани, и когато разтварят кръга, който са направили, виждаме какво ги е събрало – един домат разрязан на четири. Лицата им изглеждат така сякаш пред тях има съкровище, и може би наистина е съкровище за четирима гладни, бездомни мъже.

Питаме се дали нещо може да накара очите ни да светят по този начин, и не намираме отговор.  Вцепенени от гледката забравяме за хляба, но чудесният му аромат ни напомня за какво сме тук.  Бързо изваждаме по един топъл хляб и го подаваме в премръзналите ръце на мъжете. Те ни гледат учудено и ни питат защо не го искаме, а ние за пореден път им повтаряме, че е специално омесен за тях. Оживени от жеста започват да си говорят с нас, и от дума на дума разбираме, че това е тяхното място. Всяка вечер споделят преживяванията си скупчени, за да преодолеят студа. Щастливи с  топлия хляб и красивите шапки и шалове споделят, че за тях тази вечер е като Коледа. Споделят, че за повечето хора са незабележими, а за други са отблъскващи, и че много малко са тези, които им подават монета, бисквита, цигара или просто им казват добра дума. Тази вечер те са щастливи, защото освен парче домат имат комат хляб, топла шапка и шал, и много добри думи. А за нас сякаш времето вече не е толкова студено, защото сме стоплени от щастието на Кирил, Иван, Петър и Калин....

Живо съкровище или "Световен ден на плетенето на открито"

Всички вярваме в добрите срещи и случайните хубави неща. За нас те се случиха във вторник (17.06.2014г.). Следобедът беше мрачен с лек хладен вятър. Крачим бързо по софийските улици насочили се към парка на Княжеска градина, за да се включим в „Световният ден  на плетенето на открито”.  Намираме нашите верни приятели и разпъваме едно шарено шалте на стълбите на Паметника на съветската армия. Изваждаме преждите и иглите и....чудесата започват. Много хора забавят бързия си ход и ни гледат любопитно, четат нашите табели и се чудят!  Бавно, но сигурно стъпалата започват да се запълват с още хора, игли и прежди. Любопитни скейтъри, колоездачи обикалят около нас, за да разберат повече. Опитват се да ни заговорят. Оказва се, че има и момчета, които могат да плетат, научени от сръчните си баби.  Две прекрасни момичета Вики и Ива ни молят за игли и прежда, и също заемат своето място. Така неусетно се превръщаме в един голям плетящ отбор. Нишките на преждата ни свързват и енергията сякаш извира, времето спира, облаците се разкъсват, изгрява слънце, а ние омагьосани следим бримките, и се радваме на щастието да срещнем толкова различни хора спонтанно обединени в името на едно древно умение предавано като живо съкровище от поколение на поколение.
Благодарим на  всички споделили с нас този  вълшебен  следобед!